Рано в една есенна сутрин в стоях на една тиха гара в красиво малко градче, сгушено в полите на планината. И макар да беше още тъмно и студено хора стояха и чакаха влака, за да се захванат със своите ежедневни задачи. Сънени, бледи лица, копнеещи за още минута покой, жуженето на ученици споделящи истории от предната вечер, хора тръгнали по своя път.

Между тълпата имаше и едно от онези рошави мръзни кучета, които всички заобикаляме, страхувайки се на станем поредната жертва. А кучето обикаляше и често подръпваше я полата на някоя възрастна жена, я раницата на някой от учениците. И макар хората да го гонеха и навикваха то продължаваше.

Прочети цялата статия »

Когато моята дъщеря (която сега е на 19 години) беше в трети клас, на всички ученици от класа на г-жа Матюс им бяха дадени по няколко бобени зрънца, които да засадят. Зрънцата на зеления боб изглеждат доста издръжливи и са перфектното растение, чийто растеж малките деца могат да изучават. Същото това растение беше и най-неочаквания източник на разбиране и просветление за мен!

След като зеленият фасул покълна и разцъфтя, учителката позволи на децата внимателно да пренесат ценния товар от училище в тях. Когато Шана се прибра с растението, тя разучи внимателно цялата къща, за да избере идеалното местоположение него. Постави го на перваза на южния прозорец и след това гордо обяви: “Скоро ще съм в състояние да нахраня цялото семейство!”

Сестрите на Шана били завистливи и дори котката изглеждаше заинтригувана, което би трябвало да е предупреждение за мен, защото когато се събудих на следващата сутрин видях, че бобеното растение е злонамерено съборено от перваза и изтръгнато от саксията си.

Прочети цялата статия »

Много от нашите мечти на пръв поглед изглеждат непостижими, след това – невероятни, а  когато призовем своята воля – стават неизбежни!

Кристофър Рийв

Едва наскоро, за пръв път от 5 години насам, просто излязох навън, захвърлих патериците си настрани и започнах да ходя.  Изминах 38 метра.

Днес изминах 8 км.

Медицинският екип, който ме лекуваше ми каза, че ще бъде невъзможно да ходя отново. Мозъкът ми не може да изпраща команди за движение на краката, защото имам прекъснати невронни връзки в гръбначния мозък. Вероятно без да иска, лекуващият ме лекар ми е отнел нещо много важно – надеждата!  По същото време, моя приятелка – психолог ме призоваваше да си помогна.  Ядосах се и й казах:

Прочети цялата статия »

За мен е изключителна гордост да представя първата истинска история на страниците на блога. Много съм горд и от факта, че получих историята, още преди да съм стартирал проекта. Това е историята на Веселка, отнасяща се за проблеми с лекари, породени от некомпетентност и нежелание за помощ. За щастие всичко приключва благополучно, защото има и добри лекари, посветили живота си да помагат на всички нас!

Публикувам историята без съкращения – така както ми е изпратена. Ще се въздържа от коментар накрая: нека всеки сам за себе си открие поуката, която се крие в нея. Приятно четене! Прочети цялата статия »