Някога живял велик воин. Въпреки, че бил в напреднала възраст, той все още бил в състояние да победи всеки противник. Репутацията му се простирала много далеч във всички посоки от мястото, където живеел и много желаещи се стичали, горящи от желание да бъдат обучени от него.

Един ден млад воин, известен със скандалджийския си нрав пристигнал в селото. Той бил определен и като първият човек, който е в състояние да победи великия учител. Наред със силата си, той притежавал почти свръхестествена способност да открива пролуки или слабости в отбраната на противника и естествено да се възползва от това. Той изчаквал противника да направи първото движение, което обикновено разкрива неговата слабост и тогава ще нанесе своя удар мълниеносно и безмилостно. Почти никой противник не оцелявал след подобна атака.

Прочети цялата статия »

В края на десет годишното си стажуване, Зено си помислил, че е дошло времето да бъде издигнат в категория Дзен Майстор. Един дъждовен ден той отишъл на посещение при известния професор Нан-Ин.

При влизането си в къщата на професора, домакинът го попитал:

“Остави ли обувките си и чадъра отвън?”

“Разбира се.” – отвърнал Зено. “Както доброто възпитание повелява. Бих направил същото навсякъде.”

“Тогава кажи ми: отляво на обувките ли остави чадъра или от дясно?”

“Нямам представа Учителю.”

Прочети цялата статия »

Една жена, непрекъснато повтаряла слух за неин съсед. Само за няколко дни, целия квартал знаел за този слух. Човекът, когото засягал бил дълбоко наранен и обиден. По-късно жената, отговорна за разпространението на клюката научила, че тя била абсолютна лъжа. Тя съжалила за постъпката си и решила да поправи стореното.

Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение. Затова решила да потърси съвет от една местна жена – знахарка, която била много възрастна и мъдра. Разказала й с най-големи подробности какво се случило и я помолила да я посъветва. Старата жена казала:

Прочети цялата статия »

снимка: Kohei314

Една стара легенда разказва, че преди много много време, Бог имал много товари, които желаел да премести от едно място на Земята на друго. Затова Той помолил животните да му подадат ръка. За негова голяма изненада обаче, всички от тях измислили някакви извинения, за да не му помогнат.

За слона това било твърде достойно; За лъва било твърде гордо; така и за всички останали. Най-накрая дошли птиците и казали:

“Ние бихме желали да ти помогнем. Можем да го направим, ако разделиш тези товари в по-малки опаковки и ги вържеш за нас. Тогава ние ще сме в състояние да ги пренесем, където ни посочиш!”

Прочети цялата статия »

снимка: practicalowl

Няколко години след като се родих, баща ми срещна един странник. Той беше новодошъл в нашия малък град. Още в самото начало, баща ми беше очарован и запленен от този странник и не след дълго го покани да живее с нас. В началото го гледахме едновременно с недоверие и възхита, но бързо свикнахме с него. Всички го приеха за част от семейството и от тогава той е с нас.

Докато растях, никога не съм задавал въпроси относно него и неговото положение в семейството. Просто го приемах, а моето съзнание той заемаше специално място.

Родителите ми бяха допълващи се учители. Мама ме учеше на разликата между добро и зло, а татко на подчинение. А странникът… той винаги разказваше истории. Той можеше да ни държи безмълвни в продължение на часове, докато слушахме неговите истории за приключения, мистерии и смешни случки. Прочети цялата статия »

Един голям и едър самурай отишъл при Дзен Учител и му казал:

“Учителю, бихте ли ми показал естеството на Рая и Ада?”

Учителят го погледнал в очите и му казал:

“Защо трябва да показвам на мърляв, отвратителен и нещастен простак като теб? Ти за мен си просто един червей, защо си мислиш, че ще ти кажа нещо?”

Кръвта на самурая кипнала и в изблик на ярост, лицето му почервенявало цялото. Той извадил катаната си с едно движение от канията, готов да посече Учителя.

Тогава той казал: “ТОВА Е АДА!”

Прочети цялата статия »

снимка: Tambako the Jaguar

Индианците Сиукси вярвали, че дори пръчките и камъните имали духовна същност, проява на мистична сила, която изпълвала Вселената. Подобно на тях, но по свой собствен мистериозен начин, дори дивите животни притежавали вътрешен дух, който се проявявал когато хората комуникирали с тях, както разказва тази история.

Религиозен учител и неговия ученик пътували от едно село към друго, когато внезапно чули тътен зад тях. Обръщайки погледи по посока на тътена, те видели голям тигър, който ги следвал.

Първото нещо, което ученикът искал да направи е да побегне, но тъй като изучавал и практикувал самодисциплина, той бил в състояние да се спре и изчакал да види какво ще направи учителя му.

“Какво ще правим Учителю?” – попитал студента.

Прочети цялата статия »

Имало едно време стар Крал, който живеел в своя огромен мраморен дворец. В основната зала, точно в центъра, върху златна табла, бил разположен огромен скъпоценен камък. Чудото на този камък било такова, че с всеки изминал ден, той все повече и повече сияел.

Един ден крадец успял да открадне камъка и да избяга от двореца. Скрил се в гората и извадил камъка, за да се наслади на неговата красота. Дълбоката радост обаче била помрачена, и изненадата голяма, когато на камъка се появил образа на Краля.

“Дойдох, за да ти благодаря!” – казал Краля. “Ти ме освободи от връзката ми със Земята. Мислех си, че съм свободен, когато открих този камък, но след това научих, че мога да бъда свободен, само когато го предам на някой друг с чисто сърце.

Прочети цялата статия »

В малка сламена къщурка, в долината Намсан, живеело бедно семейство. Съпругът в продължение на 7 години живеел в пълна изолация, затворен в стаята си. През цялото това време, единственото нещо, което правел било да чете книги.

Един ден жена му, обляна в сълзи отишла при него и му казала:

“Слушай ме скъпи съпруже. Каква ползата от всичките тези книги, които прочете? Аз прекарах младостта си в пране и шиене на дрехите на други хора и все пак нямам нито жилетка да си наметна, нито пола да облека. Нямаме и никаква храна. Не сме яли нищо от три дни! Гладна съм и ми е студено!”

Чувайки тези думи, ученият човек затворил книгата си, изправил се на крака и без да каже нито дума излязъл от къщата. Озовавайки се в центъра на града, той спрял един преминаващ човек и го попитал:

“Здравейте драги човече, бихте ли ми казали къде живее най-богатия човек в града?

Прочети цялата статия »

В едно село, нелеп инцидент сполетял кмета. След случката се разбрало, че той трайно е увредил краката си и ще трябва да се придвижва с помощта на патерици. Първоначално той, както всички останали хора приел съдбата си с негодувание, но в крайна сметка се примирил. Дори в такава степен усъвършенствал умението да се придвижва с патерици, че можел да танцува и да прави малки пируети. С това той забавлявал своите съседи и приятели.

Тогава му хрумнало да научи и синовете си да използват патерици. Скоро умението да се придвижваш с такива помощни средства се превърнало в символ и начин на живот за всички хора в селото. Не отнело много време и всички хора, без значение дали се нуждаят от патерици, се придвижвали с тяхна помощ.

След четири поколения, никой в селото не можел да се придвижва без използването на патерици. В селското училище дори се изучавала специална дисциплина: “Практическо приложение на теорията за патеричарството”. Дори занаятчиите в селото станали известни на длъж и шир с майсторската си изработка на патерици. А иноваторите дори заговорили за производство на електронни помощни пособия, задвижвани с батерии.

Прочети цялата статия »