снимка: ePi.Longo

Представям Ви един откъс от книгата на Паулу Коелю – Дневникът на един Маг. По-специално това е едно от разсъжденията на Петрус, в което той посочва три признака, които ни подсказват, че губим безвъзвратно мечтите си, че ги убиваме. Мисля, че трябва да обърнем внимание на неговите думи, въпреки че е трудно в нашето ежедневие, но в крайна сметка, ако не постигаме мечтите си, не може да се каже, че живеем, а просто съществуваме. Знам, че това е клише, но в случая е самата истина. Ето, прочетете какво казва Петрус по въпроса:

Първият симптом, че погубваме мечтите си е липсата на време. Най-заетите хора, които познавам в живота си, винаги имат достатъчно време, за да направят всичко. Тези, които не правят нещо са винаги изморени и не обръщат внимание дори и на малкото работа, която трябва да извършат. Те непрекъснато се оплакват, че деня е прекалено къс. А истината е, че те се страхуват да се впуснат в Божията битка.

Вторият признак на мъртвите мечти се корени в нашата сигурност. Понеже не желаем да погледнем на живота като на велико приключение, започваме да се мислим за умни, честни и коректни, изискващи толкова малко от него. Гледаме през стените на нашето съществуване ден за ден, чуваме звука на счупените копия, подушваме миризмата на прах и пот и виждаме тежките загуби и огъня в очите на войните. Но никога не виждаме насладата, огромната радост в сърцата на онези, които са ангажирани в битката. За тях, нито победата, нито загубата са важни. Единственото важно нещо е, че те се борят в Божията борба.

И последният, трети симптом на това, че оставяме мечтите си да преминат непостигнати е мира. Животът се превръща като почивка в неделя следобед; не желаем нищо велико и преставаме да искаме каквото и да е повече от това, което сме готови да дадем в замяна. В това състояние, ние мислим за себе си за зрели; изключваме фантазиите на младостта и търсим лични и професионални постижения. Изненадани сме, когато хора на нашата възраст казват, че те все още искат това или онова от живота. Но истински, дълбоко в сърцата си, знаем, че това,  което се е случило е, че сме се отказали от битката за нашите мечти – отказали сме да се бием в Божията битка.

Когато ние се откажем от мечтите си и намерим мир, минаваме през кратък период на спокойствие. Но погубените мечти започват да гният в нас и заразяват цялото ни съществуване. Ставаме жестоки към тези около нас и след това насочваме тази жестокост към нас самите. Тогава се пораждат заболяванията и психозите.Това, което първоначално сме искали да избегнем в битката – разочарованието и загубата – сега ни върхлита, заради нашето малодушие.

И един прекрасен ден, мъртвите разглезени мечти затрудняват дишането ни и ние всъщност започваме да търсим смъртта. Тя е която ни освобождава от нашата сигурност, от нашата работа и от ужасяващия мир на неделните следобеди.