![]()
Здравейте, на всички, които по някакъв начин са попаднали на тази интернет страница.Чрез написаното от мен, искам да споделя малко житейска философия и опит с Вас.Всичко, което ще прочетете надолу, ако го прочетете…разбира се, са мои лични разбирания и заключения. Не налагам на никого разбиранията си за заобикалящият ни свят, просто искам да ги споделя.Основните теми, които искам да разгледам е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА (ВАЛИДЕН ЗА ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ).Какво е ДУХА(ДУШАТА)? Има ли БОГ и какво е той? Има ли ангели хранители и какво са те? Как да живеем пълноценно и защо е така? Как работи човешкият мозък и защо работи така? Защо е необходим съня? За всички, които са прочели това и си мислят, че това ще са поредните врели некипели на религиозна основа или някакви сектантски писания ТОВА НЕ Е ТАКА!
Ако някой ме сметне за луд или увреден мозък, уважавам неговото мнение може и да съм такъв.
Искам да се представя на читателите си: Казвам се Николай Петков на 40 години, роден съм в София понастоящем живея във Велинград.Нямам някакво специално образование обикновен човек съм занимавам се с това www.bgdiagnostica.com
Нека започна да пиша това, което искам да споделя.За по-лесно възприемане смятам да го оформя като един монолoг от въпроси и отговори.Знам, че няма да има никаква литературна стойност, но пък за сметка на това ще бъде прегледно и ясно.
Чудили ли сте се някога защо спим? Някой ще каже: защото сме уморени и тялото и мозъка имат нужда да си починат.А ако цял ден сме си почивали активно и нито тялото ни нито мозъка ни са се уморили защо по дяволите пак заспиваме? Да наистина при сънят цялото тяло отпочива и мускулите ни се зареждат с енергия, но не е това главната причина човек да заспива.Сънят се предизвиква от мозъка чрез отделяне на специално вещество, което вкарва мозъка ни в един много интересен режим – СЪН. Какво ли прави мозъка ни докато спим? Някой ще каже: Как какво? …почива си…
Истината е, че той не почива, а обработва информацията натрупана от нас през времето, когато сме били будни.Как точно я обработва? Сега ще попитам всеки един от Вас: Помните ли какво сте яли преди 2-ве седмици за обяд или вечеря? Както при мен предполагам и при вас отговора ще бъде: НЕ? Това е така защото тази информация е ненужна, но ако ви попитам какво ядохте снощи за вечеря? 99% от вас точно ще опишат менюто! Така следва въпроса: Как обработва мозъка тази информация? Значи основно може да се каже, че той я разделя на три основни групи: ,< Маловажна> и .Важната информация се запаметява трайно с времеви флаг(ще обясня после),маловажната се „архивира“ пак с времеви флаг и ненужната, като например какво сме яли преди 2-ве седмици се изтрива.
Времевият флаг е най-просто казано: Етикет, който гласи: „Тази информация ще бъде важна за период от един месец(примерно), след което ще преразгледам нейният статут дали е още важна или вече не е“.Когато сме будни мозъка по всяко време има директен достъп до важната информация и индиректен достъп до архивираната.Какво ще рече индиректен достъп до архивираната? Значи за да го изясним трябва да кажем, какво представлява така наречената от мен „архивирана“ информация?За да се разбере, точно какво представлява архивираната информация ще приведа няколко примера:Случвало ли ви се е да вървите по улицата или да шофирате вашият автомобил и да чуете някоя песен,било то по радиото или от друго място и в главата ви да изникне спомен за някаква случка,човек или събитие с което свързвате въпросната песен?Разбира се че ви се е случвало, разковничето е там, че ако не се появи парче от архивираната информация в случая песента вие е нямало да си спомните даденото събитие.
Същото се случва често и с усещане на някакъв аромат бил той на парфюм или някакъв друг, който е свързан с даден човек или място…например „замирисва на море”.И като цяло можем да обобщим, че индиректният достъп на мозъка до архивирана информация се нуждае от парче от тази информация (ключ към нейното разархивиране) за да ни я предостави в разархивиран вид.Моля читателите да ме извинят, че използвам компютърни и библиотекарски термини като архив и така нататък, просто не се сещам за по-подходящо описание. Обръщайки се към някоя информация било тя важна или архивирана, мозъка ни автоматично удължава нейният времеви флаг.
Същото важи и за обратното, ако мозъка не се обръща дълго към някаква важна информация нейният времеви флаг изтича и тя се класифицира като маловажна и се архивира, ако мозъка не се обръща(нуждае) и от този архив неговият флаг също ще изтече и тази информация ще се превърне в маловажна и ще бъде изтрита.Затова хората казват: „ВРЕМЕТО ЛЕКУВА ВСИЧКИ РАНИ” или „ДАЛЕЧ ОТ ОЧИТЕ ДАЛЕЧ ОТ СЪРЦЕТО”.Сега вече знаете защо горните две поговорки са валидни със страшна сила.Другото което ще попитам е: Случвало ли ви се е да се обърнете назад във времето и да се запитате сам себе си: Кога отлетя всичкото това време толкова бързо? Ако ви се е случвало отговорът е следният: Отивате на работа или там където ходите през деня, правите почти едно и също всеки ден.И какво се случва като заспите? Мозъка взима информацията от деня и я анализира…установява, че нещата от деня ги има вече като информация, защото ги е анализирал предният ден и класифицира тази информация като ненужна и ИЗТРИВА ВАШИЯТ ДЕН!Поради факта че имаме прекалено много изтрити дни, като се обърнем назад във времето установяваме, че то е минало много бързо…Сега някои от вас ще кажат: Тоя се опитва да ни втълпи да не ходим на работа.
Ами не! Ходейки на работа ние даваме част от живота си(не малка) за да изкарваме пари. Важно е после какво ще си купим с тези пари? Истината е че с тези пари можем да си купим само две неща ще уточня по надолу какви, но преди това иска ма кажа, какъв е смисъла на живота за всеки без изключение.На база написаното до сега от мен можем да кажем че, СМИСЪЛА НА ЖИВОТА Е като думичката ИЗБИРАТЕЛНО е много важна! Мисля че стана ясно защо е важна от горният текст.По простичко казано от народа звучи така: „ЧОВЕК СЕ УЧИ ДОКАТО Е ЖИВ!” Ще възникне и въпроса кому е нужна тази информация?
Ще отговоря и на този въпрос, но нека преди да го направя да се върнем на парите, които образно, но не и чак толкова образно казано изкарваме като плащаме за тях с част от нашият живот.Значи да видим какво можем да си купим с тях това са, както казах горе само две неща, а именно: Материални и ЖИВОТ.Ще попитате ама как се купува живот?
За да стане ясно кое, как и защо ще приведа пак няколко примера и ще започнем от материалните неща.Ще дам два примера с автомобил и жилище.Аз си купувам един нов луксозен Мерседес, а вие си купувате един употребяван автомобил да речем корейски (доста по-ниска цена от Мерседеса).За да купя този Мерседес аз съм платил 60 000 евро а вие сте платили 4 000 евро за употребяваният автомобил.Иначе казано аз съм платил 15-дест пъти по-висока цена, което значи че съм дал 15-десет пъти повече време от живота си за да имам тази кола. Какво правят двете коли?Придвижват ни от точка А до точка Б и двете коли отлично изпълняват основното си предназначение.Основна разлика между тях се явява поддръжката Мерседеса има 19 цолови джанти и гуми комплект такива гуми са около 500 евро, а корейската колица минава със 150 евро за гуми и така нататък…И в двете коли е сухо има музика има климатик има антиблокираща система на спирачките хидравлика и така на нататък. При една елементарна математическа сметка лесно може да се пресметне, че аз се превръщам в роб на Мерседеса а на вас ви остават пари да си купите и живот.Същото се отнася и за жилището.Къща с 4 стаи и 0,5 декара двор и къща с 30 стаи и 3 декара двор.И в двете къщи ни е топло уютно и приятно.Цената на голямата 1 000 000 на малката 100 000 или иначе казано плащаме 10 пъти повече живот за луксозната къща, но тя има данъци, има градинар, има прислуга, има скъпа охранителна система и ред, ред други допълнителни разходи. За мое и предполагам всеобщо съжаление: ЧОВЕК СЕ ПРЕВЪРНА В РОБ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЕЩИ! Бих Могъл да продължавам с примерите почти до безкрайност, но мисля че, ако разумен човек е прочел за къщите и колите е на ясно с това което искам да кажа.В този ред на мисли искам да поясня какво значи разумен(интелигентен човек): СПОСОБНОСТТА НА ВСЯКО ЖИВО И НЕЖИВО ТВОРЕНИЕ ДА СЕ УЧИ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ И ТЕЗИ НА ОСТАНАЛИТЕ ГРЕШКИ СЕ НАРИЧА .
Нека се върнем нагоре и да поясним какво значи да си купиш живот? Представете си следната ситуация: Имате на разположение 2000 за харчене и се колебаете между изящен Ролекс и 10-дневна екскурзия в Китай например. Ролекса ще напомпа личното ви его и ще ви донесе моментна радост и престиж.Тази радост и престиж ще попълнят доста малко място във вашият мозък. Ако си купите 10 дни в Китай в главата ви ще има много дни с ВАЖНА информация която Ролекса няма как да ви даде и обръщайки се назад във времето няма да си кажете Боже кога отлетя това време. Иначе казано избирайки екскурзия, приключение, излет с приятели, експедиция в непознат район, някакъв курс, обучение и ред други подобни дейности вие си КУПУВАТЕ ЖИВОТ. Знам че за някои това ще прозвучи абсурдно, особено за хора, които имат материална мечта.Тези хора бих попитал: Печелите от някаква лотария или игра много пари купили сте си всичко за което сте мечтали…Случва се инцидент и вие получавате пълна амнезия виждате предметите и притежанията си и знаете че са ваши, но някой ви задава въпроса ТИ ЖИВЯЛ ЛИ СИ? Какво бихте отговорили след като не помните, няма я информацията за наличен живот??? Това с амнезията разбира се, се случва само в сериалите, но е добра предпоставка за размисъл.
Така че бихме могли да обобщим следното:
Плащаме за парите с част от живота си.Каква част от изкараните от нас пари ще дадем за вещи, които ни поробват и каква част ще дадем за живот, зависи единствено от нас.
Когато имаш всичко, изниква въпроса; за какво ти е било?
Нима на душата и е нужно нещо повече от доброта?
А нима тялото не е просто една остаряваща дреха на духа?
Нищо не донасяме идвайки на земята и нищо не отнасяме.
Природата ни дава всичко от което се нуждаем, но напоследък
никой не иска да си го вземе.Човек се превърна в роб на собствените си вещи.
Дотук отговорихме на следните въпроси:
1. Как работи човешкият мозък и защо работи така?
2. Защо спим?
3. Как да живеем пълноценно и защо е така?
4. Какъв е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА (ВАЛИДЕН ЗА ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ).
5. Какво е разумен човек.
Остана да разберем кому е нужно всичко това? Или целият този опит и информация която натрупваме през съзнателният си живот?
Отговор на този въпрос ще намерим когато изясним останалите въпроси от моя разказ за живота а именно:
Какво е ДУХА(ДУШАТА)?
Има ли БОГ и какво е той?
Има ли ангели хранители и какво са те?
Както всички са чували човек има душа(дух), който оживява неговото тяло.Всички знаят тази думичка „душа” и често я споменават, но малцина знаят какво точно е тя.
За да се измисли дума за нещо в даден език, то това със сигурност не е случайно, още повече че думата душа присъства във всички човешки езици без никакво изключение.Така… на базата на този факт можем да кажем, че душата съществува но това понятие малко се е размило в днешното високотехнологично време.
Човешкото тяло не е нищо друго освен една остаряваща дреха на духа.Някои го наричат кораб на духа.Когато се раждаме в нашето тяло идва духа за да вдъхне живот на тялото, а когато умираме духа преминава в естественото си състояние и се отделя от тялото.За какво им е на духовете да оживяват нашите тела и да остават там до края на нашият живот? Отговорът е много прост: Нашият живот за тях е един учебен час.Духовете са на Земята и на други светове оживявайки нашите тела за да се учат…това е тяхното училище.ИСКАМ ДА ПОДЧЕРТАЯ НЕЩО КОЕТО Е ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВАЖНОСТ НИЕ, НЕ БИВА ДА СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАМЕ С НАШИТЕ ТЕЛА А С НАШИТЕ ДУШИ!!! Когато се погледнем в огледалото ние не виждаме себе си (ДУШАТА) там виждаме дрехата на душата ни а именно тленното ни тяло.
Целта на всяка една душа е да завърши училище.Или за тях това завършване се изразява в достигане на ДУХОВНО СЪВЪРШЕНСТВО или така наречената НИРВАНА.
Някои духове учат бързо други по-бавно, така че кога ще завърши една душа зависи от самата нея.Трудностите с които се сблъскваме непрестанно в живота си не са лош късмет или наказания! Това са изпитания за духа.Единствената им цел е НЕ Е да ни измъчва и наказва, а да ни извиси духовно и да ни приближи до заветната цел- духовното съвършенство.
В своето развитие един дух може да върви бързо напред други по-бавно, но те никога не се връщат назад в развитието си >>>ТЕ НЕ ДЕГРАДИРАТ. Естествената среда на духовете не е в човешките и други тела там те са само на училище.Темата за душите е страшно обширна и ако се задълбаем в нея би се получила цяла книга. Поради това аз ще спра до тук и ще продължим нататък все пак това е разказ, а не книга за живота.
До тук отговорихме на въпроса: Кому е нужна информацията и опита натрупвани от нас през целият ни живот.
Ангелите хранители са една доста коментирана тема … има ли ги, няма ли ги, какво са те и кой ги праща да се грижат за нас.Всеки от нас ли има ангел хранител?
Ще почна от зад на пред, всеки ли има ангел хранител? Отговорът е НЕ, не всеки има такъв.
Ангелите хранители са духове, които са наши приятели, симпатизиращи души.Те са в междучасие или ако сме на високо духовно ниво те са духове достигнали нирвана или завършили училище малко преди нас.
Поради всеобхватността на сетивата на духа той може да ни предпази от всички опасности, които ни дебнат докато сме в телата.Обикновено се намесва само в екстремни ситуации или ако ние го помолим искрено за помощ в дадена ситуация.
Погрешно е схващането, че тези наши приятели са постоянно с нас и бдят над нас.Както вече казах духа има всеобхватни сетива или иначе казано, чува всичко което иска да чува, вижда всичко което иска да види и е там където иска да бъде.
От горе написаното става ясно, че нашият приятел просто ни вижда постоянно където и да сме,чува ни постоянно където и да сме, но това не означава че в даденият момент се намира с нас.Обаче може да дойде при нас, без това да му отнеме време за придвижване.Знам че написаното звучи фантастично но нямам намерение да го доказвам оставям на вас да прецените дали да вярвате или не.
Остана последната тема. Има ли БОГ и какво е той?
С прости думи може да се каже така Бог е създателят на всичко което виждаме усещаме и на това което не виждаме и не усещаме или на всичко знайно и незнайно.Намесва ли се Бог пряко в развитието на Земята?Отговорът е НЕ.
Земният свят е за него е това, което е песъчинката която стои близо до прага на къщата ви.Когато минавате покрай нея поздравявате ли я?Казвате ли и песачинке моя, ЗДРАВЕЙ как се чувстваш, искаш ли да те преместя?!
Как тогава Бог успява да контролира всичко ще попитате?
Гласът му се чува от всички духове и те не могат да НЕ направят това което той казва.
Директен контакт с него имат само малцина от най-извисените духове, така наречените в библията Архангели.
Ето така той управлява всичко.За това казват Бог е в нас и ние сме в него.
Това е моя „РАЗКАЗ ЗА ЖИВОТА”.
Сърдечно благодаря на всички които го прочетоха!
За мен беше удоволствие да ви го предоставя!
Искам да помоля читателите които владеят писмено други езици:
Ако разказът ми Ви е харесал и Ви е бил полезен моля ви помогнете ми да го преведем на други езици и да го направим достояние на повече хора!
Николай Петков.
Историята е публикувана без редакция. Ако желаете да се свържете с автора, можете да оставите съобщение в коментарите или да посетите неговия сайт.
Етикети: Бог, дух, душа, живот, разказ

