снимка: Stuck in Customs

Погледнах към моето красиво Коледно дръвче и въздъхнах. Беше настъпило времето. Беше изминала цяла седмица от новата година, а дръвчето ми още стоеше в ъгъла на стаята ни, съхраняващо колекция от спомени, гордо изложени в дъжд от цветни светлини. Бях отлагал достатъчно дълго.

Изправих се, отидох до гаража и донесох всички кутии в стаята. Първо свалих гирляндите. Дръвчето вече изглеждаше голо. След това дойде ред на големите украшения. Те образуваха голяма купчина на леглото. Час по-късно, леглото беше покрито с Коледни спомени. Всяка купчинка съдържаше орнамент, който съвпадаше с неговите братя и сестри от комплекти, закупени преди много време.

Приготвих кутиите и внимателно прибрах украшенията в защитните опаковки, почивайки си на всеки няколко минути, за да се насладя на тези, които са ми най-любими. „Хей, малкия Дядо Мраз!“ – взех играчката от моето детство в ръцете си. „Благодаря ти, че ми беше приятел почти 50 години.“ Той беше доста нащърбен, но все още ме изпълваше с огромен поток от спомени. „До следващата година скъпи приятелю!“

Имахме и колекция от ръчно изработени украшения. Децата ми ги бяха изработили през първите си години в училище, преди повече от 20 години. Изработени от мънички ръце, те не изглеждаха перфектно, но всяка година бяха окачвани на дървото на спомените – спомени на млади усмивки в Коледната утрин и усмихнати личица, когато ми ги подаваха вечерта, след като се връщах от работа с думите: „Виж какво направихме Тате!“

От тогава, всяка година те имат място на коледното дръвче.

Няколко часа след като започнах, пълните кутии бяха занесени обратно в гаража. Стаята беше почистена с прахосмукачка и аз стоях, гледайки към празния ъгъл. Стаята изглеждаше толкова празна. Отне ми два дни, за да подредя и декорирам дръвчето, и само няколко часа, за да разваля направеното.

Дръвчето ми е като добра женитбата или великото приятелство! Подобно на дръвчетата, отнема много време, за да бъдат изпълнени със спомени, но много бързо могат да бъдат развалени. Всичко което е нужно е една лоша дума или необмислено действие и това, което е стояло гордо в блясъка на любовта се срива!

Всяка година, аз трябва да прибера Коледното дръвче, но не и моя брак или приятелството. За тях полагам големи грижи! Те трябва да блестят в ъгъла на моя живот, толкова дълго, колкото съществувам аз. Всяка година, когато анализирам моето дръвче, откривам спомени за няколко седмици. Мога да направя същото с обичаните в живота ми, всеки ден. Когато държах Дядо Мраз, приток на очарователни спомени ме изпълни. Същото се случва и когато държа моята жена в прегръдката или видя усмивката на приятел.

Полагайте всички възможни грижи за приятелството си и брака си. Веднъж сринат ли се, не е толкова лесно да се възстановят, така както Коледно дърво. Поставете ги на специално място в ъгъла на сърцето си и се наслаждавайте на техния блясък!