Някога живял един крал. Той бил строг, но справедлив, управлявал мъдро кралството си и се отнасял добре със своите придворни и слуги.

Имал и слуга, който винаги бил изпълнен с радост. Кралят винаги му се радвал, но един ден не се стърпял и го попитал:

„Как така винаги си щастлив?“

Слугата се поклонил и отговорил: „Ваше Величество, аз съм просто слуга. Аз и моето семейство не се нуждаем от много – само покрив на главите си и топла храна, за да напълним стомасите си.“

Прочети цялата статия »

снимка: spettacolopuro

Наполеон Хил е американски автор, който се смята за един от първите писатели и откриватели на жанра “личностно развитие и успех”. Смятан е за един от най-успешните писатели на литература за успех. Най-известната му творба – “Мисли и забогатявай” е една от най-продаваните книги на всички времена.
Наполеон Хил разглежда силата на личните убеждения, както и ролята им в личностния успех. Той е бил съветник на президента Рузвелт от 1933 до 1936г.

Един от най-забележителните му цитати е:

Това, което човешкото съзнание може да си представи и повярва в него, може да го постигне!

Как точно се случва постигането на успеха и неговата формула, която го прави достижим за средностатистическия човек са основните теми разглеждани е неговите книги. Аз Ви предлагам откъс от “Мисли и забогатявай”, а след като го прочетете можете да добиете по-ясна представа за това, което пише и да решите дали да си купите някоя от книгите му.

Аз имам копие на “Мисли и забогатявай” и след като прочетох и преведох този откъс мога да кажа, че това ще е следващата книга която ще прочета. Ето и самия откъс:

Прочети цялата статия »

Мъдра стара жена, която пътувала в планината намерила красив скъпоценен камък в един поток, докато го пресичала. На следващия ден тя срещнала пътник, който бил изморен от пътя. Нямал и никакви средства, затова бил много гладен – плодовете и корените, с които се хранел не били достатъчни.

Жената отворила торбата си и извадила малко храна, за да го нахрани. Пътникът забелязал и скъпоценния камък в торбата. След като се подкрепил, пътника набрал смелост и нахалство и поискал от жената да му го даде.

Прочети цялата статия »

снимка: h.koppdelaney

Завладей гневния с любов,
завладей злобния с добрина,
завладей скъперника с щедрост,
завладей лъжеца с истина.

Нека любовта ти потече из цялата Вселена,
нависоко, нашироко, надълбоко,
безгранична любов, без омраза и вражда.

Прочети цялата статия »

Сигурно и на Вас се е случвало да изпаднете в положение, да чувствате, че трябва да извършите някаква промяна. Отчаяно да се нуждаете от нея. Но тя все да не се случва и това да Ви кара да се чувствате все по-зле, с всеки изминал ден, заради това, че не се получава.

Търсите начин да промените статуквото, дори нещо като план се оформя в главата Ви, правите нещо, което си мислите, че ще промени всичко из основи. Не се случва нищо. Не се отказвате, а предприемате нещо друго, после трето и така нататък… Докато в един момент се замислите и откриете, че е минала една година, а Вие живеете абсолютно по същия начин! Дори не сте усетили как се е получило това – нали се променяхте?

Лично на мен това нещо ми се е случвало. Абсолютно същото. Казвам си, че ще променя нещо в живота ми, не заради някой друг, а за да мога аз самия да се чувствам по-добре. Планът някак си несъзнателно се оформя в главата ми.

Прочети цялата статия »

Времето било някъде след Втората световна война. Мястото – някъде в Източна Европа. Гладът бил неописуем и хората ревниво пазели всякаква храна, която можели да открият. Не я споделяли дори и с най-близките си приятели и съседи.

Един ден, странстващ войник преминавал през селото и понеже от няколко дни бил все сам, поспрял се да поговори с хората. Решил да остане да пренощува в селото и това всяло смут сред бедните селяни.

“Няма нищо за ядене в цялата област, нито коричка хляб дори!” – казвали му жителите на селото. “По-добре е да продължиш своя път, да стигнеш до място, където живеят по-добре!”

“О, аз имам всичко, от което се нуждая!” – отвърнал войника. “Всъщност мислех си да направя една вкусна супа от камъни, която да споделя с всички Вас!”

От вагона, в който се намирала цялата му покъщина, войникът извадил един железен казан, помолил да му донесат вода, напълнил го и запалил огън. След това, с церемониален жест извадил от една кадифена торбичка един обикновен на вид камък и го пуснал във водата.

Прочети цялата статия »

Рано в една есенна сутрин в стоях на една тиха гара в красиво малко градче, сгушено в полите на планината. И макар да беше още тъмно и студено хора стояха и чакаха влака, за да се захванат със своите ежедневни задачи. Сънени, бледи лица, копнеещи за още минута покой, жуженето на ученици споделящи истории от предната вечер, хора тръгнали по своя път.

Между тълпата имаше и едно от онези рошави мръзни кучета, които всички заобикаляме, страхувайки се на станем поредната жертва. А кучето обикаляше и често подръпваше я полата на някоя възрастна жена, я раницата на някой от учениците. И макар хората да го гонеха и навикваха то продължаваше.

Прочети цялата статия »

снимка: bruckerrlb

Стресът! Всички сме изпадали в такова състояние. Всички живеем с него. Някои се справят с него по-добре от други. Не, защото са по-добри хора, а защото са открили по-добри инструменти, с които да разберат същността на стреса и да го държат под контрол.

Стресът е просто факт от живота – сили от външната среда около нас, които ни влияят. Ние откликваме на стреса по начини, които засягат както нас, така и заобикалящата ни среда. Всички живи същества са в постоянна взаимна обмяна със заобикалящата ги среда (екосистемата), както физически, така и поведенчески. Съществуват критични разлики в начините, по които съществата са свързани със заобикалящата ги среда. Тези различия имат дълбоки последици за оцеляването им. Заради изобилието от стрес в нашия модерен начин на живот, ние обикновено си мислим за стреса като за отрицателно преживяване, но от биологична гледна точка, стресът може да бъде неутрално, отрицателно или положително преживяване.

Прочети цялата статия »

снимка: catlovers

Когато Андрю се приготвял за работа един ден, той казал на жена си, че най-накрая е събрал смелост да попита шефа си за увеличение на заплатата. През целия ден той се чувствал нервен и загрижен, като си мислел за предстоящата му среща. Какво ако г-н Ларчморт откажел да му даде така желаното увеличение? Андрю бил работил много усилено през последните 18 месеца и бил уредил някои доста добри сметки за рекламната агенция на Бреър и Хопкинс. Разбира се, че заслужавал увеличение на заплатата.

Коленете на Андрю омеквали от мисълта за влизането в кабинета на г-н Ларчморт. По-късно след обяд, той най-накрая събрал смелост да прекрачи през прага на стаята на началника си. За негово удивление и изненада, пестеливия Харви Ларчморт се съгласил да увеличи заплатата му.

Вечерта Андрю се прибрал в тях, нарушавайки всички градски и окръжни ограничения на скоростта, за да седне на красивата маса, отрупана с прибори от фин китайски порцелан и ароматни свещи. Жена му, Тина била приготвила изискана вечеря, включваща любимите му ястия. Той веднага разбрал, че някой от офиса се бил обадил, за да я предупреди.

Прочети цялата статия »

Прочети цялата статия »