Джеди и Хасан били двама търговци, а също и много добри приятели. Джеди бил весел човек, почти несериозен, докато Хасан бил сериозен, прекалено предпазлив и внимателен. Но тях двамата ги свързвало едно приятелство от детинство, което правело това пътуване за търговия щастливо, защото те никога не спорели.

Веднъж те се озовали пред стените на град Турия (град на територията на Мароко).

Те пристигнали в покрайнините на гората, където големи дървета, влажни скали и хладна сянка ги привлекли да се отдадат на добре-заслужена почивка. Само след минута Джеди заспал.

Хасан погледнал приятеля си с въздишка и си казал: “Той спи мирно насред природата, сякаш е в собствената си къща. А аз се страхувам някой да не ме обере. Въпреки, че крадецът може да открадне много малко аз все пак съм неспокоен и предпочитам да съм внимателен. В крайна сметка човек никога не знае какво може да му се случи!”

Хасан преживявал тревогите си, когато изведнъж видял оса, излизаща от лявата ноздра на Джеди. Нейният загадъчен танц го изненадал. Тя полетяла право към самотен бор, издигащ се близо до една скала, обиколила го 3 пъти, след това се върнала отново при Джеди и изчезнала в дясната му ноздра.

В този момент Джеди се събудил, седнал и смеейки се казал: “Хасан, никога няма да ми повярваш. Току що сънувах невероятен сън. Представи си, че има голямо борово дърво, издигащо се близо до висока скала, точно като онези там. Една оса бръмчеше около мен и ми нашепваше: “Ти трябва да копаеш там, ти трябва да копаеш там!” Аз започнах да копая и попаднах на делва, пълна с жълтици. Никога през живота си не съм виждал толкова много пари.”

“Да, наистина е много странен сън.” – отговорил Хасан. “Ако бях на твое място, щях да копая около боровото дърво до скалата.”

“Бедни ми приятелю, колко си наивен! Никога не бих се отнесъл към подобен сън сериозно. Толкова е топло тук, че да се копае би било истинско мъчение. Моля те, нека да продължим с пътуването си.”

Хасан обаче настоявал: “Джеди, сън като този със сигурност означава нещо. Ако ти не искаш да копаеш, аз ще опитам вместо теб. Знаеш ли какво ти предлагам: Би ли ми продал съня си?”

Джеди започнал да се смее силно: “Това е добра сделка за мен! Колко би платил за моя сън?”

След кратък пазарлък и двамата се съгласили на сумата от 30 жълтици.

След приключването на сделката Джеди със задоволство заключил: “Никога не съм правил по-добра сделка. Толкова много пари за сън, който не струва нищо. Колко си лековерен Хасане!”

Двамата приятели отишли под боровото дърво, около което осата била обикаляла в съня. Джеди се забавлявал много, докато гледал как Хасан се поти, превивайки гръб с лопатата. Той копал известно време и изведнъж се чул звук като удар, сякаш ударил нещо твърдо.

Голяма била изненадата за двамата търговци, когато се показала глинена делва. Тя била запечатана, а отстрани до дръжката й пишело: “първата от седем”. Хасан го отворил, а тя била пълна с жълтици.

“Първата от 7? Това означава, че тук трябва да има заровени още 6 подобни делви.” Осъзнавайки това, Джеди горчиво съжалил за сделката, която бил сключил твърде прибързано.

През това време и двамата копаели енергично и не след дълго изровили и останалите 6 делви. Всяка от тях била пълна до ръба с жълтици.

Хасан си построил голяма страноприемница в града. Нарекъл я: “Издутата делва”. До края на живота си, той живял богато и задоволявайки всичките си желания.

Джеди често му идвал на гости и го поздравявал с думите: “Здравей Хасан, как си? Идвам да видя какво се случва със съня ми.” И двамата другари се потупвали по гърбовете и се смеели. Но всеки път Джеди се връщал все по-тъжен в дома си, знаейки че не може да откупи обратно съня си.