Един мъж си говорил с Бог
за разликата между Рая и Ада.

И Бог му казал:
”Ела и ще ти покажа Ада.”

Те влезли в една стая, където група от хора,
седели около огромен казан, пълен с яхния,
всички били гладни,
със страдание и отчаяние изписано на техните лица.

Всеки от тях държал лъжица, с която достигал до казана,
но всяка лъжица имала толкова дълга дръжка,
по-дълга от собствените им ръце,
и така не можела да бъде използвана,
за да достави храната до техните устни.
Страданието било ужасно!

“Хайде сега ще ти покажа Рая!”
казал Господ след известно време.

Те влезли в стая, подобна на първата,
и в нея имало казан с яхния и хора, които седели около него,
дори лъжиците били със същите дълги дръжки,
но обстановка на радост царяла в стаята,
и всеки изглеждал добре нахранен.

“Не разбирам нищо”, казал човекът.
”Защо тези хора са радостни,
а онези в другата стая нещастни,
въпреки че обстановката е една и съща?”

Господ се усмихнал:

”Много е просто!” – казал той.

“Тук просто са се научили да се хранят един друг!”