Главният готвач на принц Хю-И обезкостявал един овен. Всеки удар на ръката му, всяко движение на раменете му, всяка стъпка на краката му, всеки напън на коляното, всяко изсвистяване на ножа в плътта на животното и характерния звук от рязане на месо били в перфектна хармония.

“Много добре!” – казал принцът. “Как си постигнал такова умение при боравенето с ножа?”

Сър, отговорил готвачът, винаги съм бил посветен на Тао (Дао на български). То е нещо повече от умение. В началото, когато започнах да разфасовам овни, аз просто ги виждах като едно цяло. След три години опит, повече не виждах цели животни. А сега аз работя с мисълта си, не с очите. Когато сетивата ми кажат, че трябва да спра, но умът ми ме подтиква да продължа, аз отстъпвам пред вечните принципи. Разрезите правя като следвам отворите и кухините, в съответствие с природната анатомия на животните. Не се опитвам да режа през сухожилията, артериите и вените, още по-малко през костите.

Прочети цялата статия »

снимка: dalla

Когато си мислеше, че не гледам, аз те видях да закачаш първата ми рисунка на хладилника и веднага пожелах да нарисувам още една.

Когато си мислеше, че не гледам, аз те видях да храниш улична котка и научих, че е хубаво да си добър с животните.

Когато си мислеше, че не гледам, аз те видях да приготвяш моя любим сладкиш и разбрах, че малките неща, могат да са много специални.

Когато си мислеше, че не гледам, аз те чух да се молиш и научих, че има Бог, към който винаги мога да си говоря и да му вярвам.

Прочети цялата статия »

Един човек седеше на пейка в парка. Той беше навел главата си, подпирайки с длани челото си. Явно беше нещо тъжен. Така и не обърна внимание на хубавото ноемврийско време. 24 градуса през ноември не се бяха случвали от поне 25 години. Той не видя, но по-скоро усети трите момичета, които преминаха покрай пейката. Повдигна главата си погледна към тях, точно в момента, в който най-лявото от тях се обърна вървейки и погледна към него. Погледите им се срещнаха! Тя му се усмихна, но в погледа й се четеше и съчувствие и малко тъга. Той се обърна на другата страна, за да избегне погледа й. След това отново наведе главата си и подпря челото си с длани!

Били ли сте свидетели на подобни ситуации? Или сте ги изпитвали на свой гръб? Сигурно сте се чудели какво точно е направил човека или Вие, за да се стигне до подобно положение? Прочетете за десетте най-често срещани грешки, които пречат на щастието!

1. Да отлагате да свършите нещо важно, докато “не освободите малко време”.
Всеки човек разполага с еднакво време. По-успешните успяват да идентифицират важните за тях неща, тези които им носят удоволствие и вършат тях първи. След това свършват нещата, които не са важни, ако им остане време разбира се! Тези хора могат да приоритизират задачите си!

2. Да се изолирате от околните, когато не сте доволни – чрез изолацията няма да постигнете кой знае какво доволство и щастие. Комуникацията с останалите: приятели, семейство и познати доставя удоволствие. Чрез комуникацията лесно можем да разсеем лошите мисли и настроение. Оставането сам със себе си обаче е необходимо понякога. Например при медитация е важно да не Ви прекъсват. Или просто понякога искате да помислите малко на спокойствие.

Прочети цялата статия »

Преди много време, в малко далечно селце, имало едно място, известно като къщата с хилядата огледала. Малко весело кученце научило за това място и решило да го посети и разгледа.

Когато пристигнало, то се втурнало радостно нагоре по стълбите към входната врата. Минало през нея, ушите му били вирнати нагоре, а опашката махала толкова бързо, колкото можела. За негова голяма изненада, то открило, че не било само. Още хиляда малки кученца като него махали с опашки, толкова бързо, колкото то махало. Кученцето се усмихнало широко и в отговор получило хиляда широки и весели усмивки. Докато си тръгвало от къщата си мислело: “Това е прекрасно място! Честичко ще се връщам тук.”

Прочети цялата статия »

През един спокоен следобед преди два месеца Шартран случайно се натъкна на шамбелана. Свещеникът очевидно разбра, че лейтенантът е новият гвардеец, и го покани да се поразходят заедно. Не разговаряха за нищо конкретно.
”Отче, може ли да ви задам един странен въпрос?” — попита по едно време Шартран.

Карло Вентреска се усмихна.
”Само ако мога да ви дам странен отговор.”
Лейтенантът се засмя. “Питал съм всеки свещеник, когото познавам, и все още не разбирам.”

“Какво ви тревожи?” — Шамбеланът водеше с къси, бързи крачки и подритваше расото си, докато вървеше. Черните му каучукови подметки бяха като отражения на същността на този човек… модерни, но скромни и проявяващи признаци на износване.
Младият швейцарец дълбоко си пое дъх. “Не разбирам това нещо с всемогъществото и милостта.”

Шамбеланът се усмихна.

Прочети цялата статия »

Имало едно време, една мъничка семка и понеже била просто мъничка семка, никой не я забелязвал и не се интересувал от нея. По този начин, обхваната от чувство за малоценност, семчицата не отдавала голяма важност на съществуването си.

Тогава един ден я подхванал вятърът – по случайност или не, тя не знаела, но я подхвърлил безмилостно на откритото поле, под знойното слънце. Тя била объркана. Защо изобщо вятърът си бил направил труда? Но вместо така нужния отговор, получила само дъжд (като допълнение към слънцето); понякога той бил лек, ситен дъждец, но друг път се излизвал като бурен поток.

Така времето минавало. Няколко години по-късно семчицата забелязала пътник, отпочиващ си до нея.

“Господи, благодаря ти. Наистина имах нужда да си почина малко!” – чула тя от пътника.

Прочети цялата статия »

Правилата са част от реч, която Бил Гейтс държи пред завършващи ученици и студенти. Някои казват, че тези мъдри правила не ги е измислил той, а цитира Чарлз Сайкс, но така или иначе, това което казва е актуално и много вярно дори и днес! Ето ги и тях:

Възрастен дърводелец се бил уморил от работата си и вече бил готов да се пенсионира. Споделил със своя работодател за плановете си да напусне бизнесът със строежи на къщи, да се отдаде на спокоен живот с жена си и да се наслаждава на вече увеличилата се фамилия. Разбира се, щял да му липсва чекът, който получавал в края на всяка седмица, но желанието му да се пенсионира било по-силно от всичко.

Неговият работодател наистина съжалявал, че губи добър работник, но уважил желанието му. Помолил го за една последна професионална услуга – да построи още една къща. Майсторът се съгласил, но с течение на Прочети цялата статия »

Колко често позволявате на глупостите на други хора да повлияят и променят настроението Ви? Позволявате ли на лош шофьор, груб сервитьор, рязък началник или нечувствителен служител да съсипят деня Ви? Освен ако не сте като Терминатор, за момент такива неща могат да Ви повалят на колене. Обаче, отличителният знак на успешните хора е колко бързо те могат да се изправят отново на крака и да се съсредоточат върху важните неща.

Преди 16 години научих този урок. Научих го, докато се возех на задната седалка на едно такси в Ню Йорк. Ето какво се случи: Качих се в едно такси и поехме към Grand Central Station. Движехме се по пътя, когато внезапно черна кола изскочи от паркинга, който се намираше точно пред нас. Шофьорът натисна спирачките, колата се плъзна и избегнахме сблъсъка с другата кола с не повече от 10 сантиметра!

Шофьорът на другата кола, тази която без малко да причини инцидента спусна стъклото на шофьорската врата, извади си главата и започна да крещи нецензурни думи по нас. Моят шофьор просто се усмихна и само му помаха с ръка. Той изглеждаше приятелски настроен, сякаш с другия шофьор са стари приятели, а не току що са избегнали катастрофа. И наистина беше такъв! Попитах го: “Защо правиш това? Другият почти ти размаза колата и можеше да пострадаме тежко?” А това, което ми отвърна шофьорът на таксито, сега наричам законът на камиона за боклук!

Прочети цялата статия »

Наех дърводелец, който да ми помогне с възстановяването и освежаването на стара къща и точно след като приключи първия тежък ден, спукана гума му загуби допълнителен час от времето, електрическият му трион се развали, а накрая пикапът му отказа да запали.

Докато го карах към тях, той не промълви нито дума. След като пристигнахме, ме покани да се запозная със семейството му. Докато крачехме към входната врата, той се спря за малко пред някакво дръвче, докосвайки върховете на клоните му с ръце.

Когато отваряше вратата, той претърпя удивителна трансформация. Унилата му физиономия изчезна, появи се усмивка и той прегърна двете си малки деца и целуна жена си!

След като ни представи един на друг и побъбрихме няколко минути, той ме изпрати до колата. Отново се спряхме до онова дърво и любопитството ми надделя над възпитанието. Попитах го какво прави пред дървото по-рано.

“О, това е моето дърво на проблемите!” – ми каза той.

Прочети цялата статия »