Депресията често е свързвана с негативни мисли и емоции, но ново проучване предполага, че истинският проблем се корени по-скоро в невъзможността да се оценят позитивните преживявания.

Изследователи от Щатския Университет в Охайо (Ohio State University) открили, че способностите да асимилират негативна информация са еднакви както за депресираните хора, така и за тези, които не са депресирани.

Но депресираните хора дори не се доближавали до способностите за усвояване на позитивна информация в сравнение с хора, които не са в състояние на депресия.

“Откакто депресията се характеризира с негативно мислене е логично да заключим, че депресираните хора усвояват негативните неща в живота по-лесно от тези, които не са депресирани. Но това не е така!” – твърди Лорън Конклин, съавтор на изследването и дипломант по психология от Щатския Университет в Охайо.

Учените тествали 34 студенти, 17 от които отговаряли на критериите за клинична депресия, а останалите 17 били с нормално поведение.

“Изследването е едно от първите, които успяват да свържат клиничното ниво на депресията с начина, по който хората формират нагласите си когато се сблъскат с ново събитие или получат нова информация.”, казва Даниел Стрънк, съавтор на проучването и помощник професор в Университета в Охайо.

Стрънк казва, че ключът към провеждането на това изследване е взаимстването на модел, използван при компютърни игри, разработен от Ръсел Фацио, професор по психология и съавтор на изследването. Фацио и сътрудниците му използвали компютърни игри при доста изследвания, изучавайки разликите при развитие на позитивна и негативна нагласа.

Разработчиците нарекли играта “Бийн Фест”. Тя се състояла в определянето на вида на бобени зрънца. Те можели да бъдат добри или лоши, в зависимост от цвета им и петната, които притежавали.

Добрите зрънца носели точки за играчите, докато лошите им отнемали. Целта била да се натрупат колкото се може повече точки.

“Играта вероятно изглежда твърде банална за повечето хора, но тя предлага уникален и мощен начин за измерване на това, как хората се усвояват нови нагласи.” – казва Стрънк.

“Преди, ако искахме да изследваме как хората формират новите си нагласи, беше много трудно да го правим” – казва още той. “Ако изследователите попитат за проблем, касаещ реалния живот, се почуваше проблем от гледна точка на това, че придобитите умения и нагласи могат да повлияят на начина, по който хората реагират на новата информация. Но в тази игра, участниците нямат никакво придобито знание или нагласа за бобените зърна, така че изследователите могат да научат как те формират нагласите си в нова ситуация, без намесата и влиянието на отминали преживявания.”

В частта от изследването, в която е играта, участниците имат възможността да избират дали да приемат бобеното зърно, което се появява на екрана. Ако изберат да го приемат им се прибавят или отнемат точки от общия им резултат. Ако го отхвърлят им се казва колко точки биха спечелили или загубили в случай, че го бяха приели.

Всяко от 34-те зрънца се показвали 3 пъти по време на играта, за да дадат възможност на участниците да ги изучат и запомнят кои от тях са добри и кои лоши.

След това в частта на същинския тест, участниците трябвало да посочат дали зрънцата, които били изучили по време на предната фаза са добри (избирайки ги ще спечелят точки) или лоши (избирайки ги ще изгубят точки). Учените отбелязвали колко точно участниците определяли добрите и лошите зрънца.

Недепресираните студенти идентифицирали правилно 61% от лошите зрънца, което съвпадало с резултата, постигнат от участниците под влияние на депресия – те постигнали 66% успеваемост.

Но докато недепресираните участници идентифицирали правилно 60 % от добрите зрънца, депресираните успели да се справят с едва 49%. Недепресираните успявали по-добре да се справят с идентифицирането на добрите зрънца в сравнение с депресираните, които не успели да постигнат дори резултат от 50 на 50.

“Депресираните хора показват отклонение от усвояването на положителна информация, въпреки че нямат проблем с усвояването на такава от негативен характер” – казва Стрънк.

Един от измерителите, които учените използвали в изследването класифицирал участниците според стадия на депресия, в който се намирали, като общо били разделени на три вида: лека, средна и тежка депресия.
В самото изследване, тези които били в най-тежък момент от депресията си се справяли най-лошо в идентифицирането на добрите зрънца.

“Депресираните хора имат склонност да запомнят негативните преживявания в дадена ситуация, но да не запомнят добрите неща, които им се случват. Терапевтите трябва да са наясно с това” – казва Конклин.

Например: човек под влияние на депресия опитва нова програма за упражнения, може да се оплаква от болката в мускулите и умората, причинена от самите упражнения, но да не взема под внимание теглото, което е свалил в резултат от същите упражнения.

Проф. Стрънк завършва изследването с думите: “Терапевтите трябва да се съсредоточат усилията си да помогнат на своите пациенти да разпознават и запомнят положителните страни на техните нови преживявания”