Цветовете на дъгата

rainbowНякога преди много време,
цветовете на света се скарали.
Всички твърдели, че са най-добрите. Най-важните. Най-полезните. Най-любимите.

Зеленият цвят казал:

“Ясно е, че аз съм най-важният! Аз съм знака на живота и надеждата. Избран съм за тревата, дърветата и листата. Без мен, всички животни биха умрели. Погледнете над полетата и ще видите, че аз преобладавам навсякъде!”

Синият цвят го прекъснал:

“Ти мислиш само за земята, но помисли за небето и морето! Водата е основната съставка на живота, съставен от облаци, издигнали се от морските дълбини. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без моят мир ти не би бил нищо!”

Жълтото се засмяло:

“Вие двамата сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по целия свят. Слънцето е жълто, луната е жълта, също и звездите. Всеки път, щом погледнеш някой слънчоглед, целият свят започва да ти се усмихва. Без мен няма да е весело!”

Оранжевият се изпъчил:

“Аз съм цвета на здравето и силата. Може да се срещам рядко, но съм ценен, тъй като отговарям на потребностите на живота. Със себе си нося най-важните витамини – спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. Когато изпълня небето при изгрев и залез, моята красота е толкова удивителна, че никой не мисли за някой от Вас!”

Червеното не се стърпяло и извикало:

“Аз управлявам всички Вас! Аз съм кръв – кръвта на живота! Аз съм цвета на опасностите и смелостта. Нося огън в кръвта. Без мен земята би била празна, също както е луната. Аз съм цветът на страстта и любовта, на червената роза, мака и коледната звезда!”

Пурпурният се изправи в цял ръст:

“Аз съм цветът на кралете и олицетворявам силата. Царе, племенни вождове и църковни епископи винаги са избирали мен. Аз съм знакът на властта и мъдростта. Хората не ми се противопоставят. Те просто слушат и изпълняват!”

И накрая индиговият казал много по-тихо от другите, но с достатъчно твърдост:

“Помислете за мен. Аз съм цветът на тишината. Трудно ме забелязвате, но без мен, всички Вие бихте били повърхностни. Аз представлявам мисълта, отражението, полумрака и дълбоките води. Имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир!”

И така цветовете продължили да се хвалят и убеждават един друг в собственото си превъзходство. Конфликтът им се изострил. Изведнъж блестяща светкавица разрязала небето, придружена с оглушителен гръм. Дъждът започнал да се лее безмилостно. Цветовете се приведоха и се сгушиха един в друг от страх.

Гласът на дъжда се извисил над шума на гръмотевиците:

“Вие глупави цветове. Защо се биете помежду си, стремейки се да доминирате? Не знаете ли, че всеки от Вас е създаден с определена цел, различен и уникален? Сдобрете се и елате при мен!

Цветовете послушали дъжда и се сдобрили и обединили.

А той продължил:

“От сега нататък, когато вали, всеки от Вас ще се разтегли в небето, образувайки голям поклон от цветове, за да Ви напомня, че можете да всички да живеете в мир и разбирателство.
Дъгата ще е знакът на надеждата за утрешния ден!

И така, винаги когато дъждът измие света, на небето се появява дъга, за да ни напомни да оценим достойно всеки един от цветовете!


Етикети: , ,



Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo Pin It On Pinterest

Follow Me on Pinterest

Switch to our mobile site