Немощен старец се преместил да живее при сина си, снаха си и своя 4 годишен внук. Поради напредналата му възраст ръцете му треперели, погледът му бил замъглен и походката колеблива. Семейството имали обичай да вечерят заедно всяка вечер. Но с трперещите ръце и трудното зрение, дядото се хранел доста трудно. Грахът доста често се изтъркулвал от лъжицата по пода, млякото по-често попадало върху покривката, отколкото в чашата. Синът и неговата съпруга започнали да се дразнят заради създаващата се бъркотия.

"Трябва да направим нещо за дядо" - казал синът. "До гуша ми дойде от разлято мляко, шумно хранене и храна по пода!"

Затова синът и снахата разположили малка масичка в единия ъгъл на трапезарията. Там възрастният старец вечерял сам, докато останалата част от семейството се наслаждавали на спокойна вечеря на голямата маса. След като дядото счупил няколко чинии, започнали да му сервират храната в дървена купа.

Прочети цялата статия »

В живота, почти никога нямате контрол над заобикалящата Ви среда, нито можете да промените даден момент от него! Единственото нещо, което можете да направите е да промените отношението си към тях! Промяната на отношението ще промени начинът по който събитията Ви засягат. Препоръчително е да се научите и да практикувате промяна на отношението в по-положителна насока, както и да успокоявате съзнанието си. Това обаче трябва да бъде изградено по-скоро като навик, а не да се Прочети цялата статия »

Сали стана веднага, след като видя хирурга да излиза от операционната зала. Попита го: "Как е моето малко момче? Ще се оправи ли? Кога ще мога да го видя?"

Хирургът й отговори: "Съжалявам много! Направихме всичко възможно, но момчето не успя да го преживее."

Сали отвърна: "Защо малките деца се разболяват от рак? Бог не го ли е грижа за тях? Къде беше ти, Господи, когато моят син имаше нужда от теб?"

Лекарят я попита: "Желаете ли да прекарате малко време насаме със сина си? Една от сестрите ще излезе за няколко минути, преди да го транспортират към Университетската морга."

Жената помоли сестрата да остане с нея, докато тя се сбогува със сина си. Тя нежно прекара пръсти през гъстата му червена къдрава коса.

"Желаете ли кичур от косата му?" – попита я сестрата.

Сали кимна в знак на съгласие. Сестрата отряза кичур от косата, сложи го в найлонов плик и й го даде. Майката промълви: "Идеята да дарим тялото на Университета за изследване беше на Джим.

Прочети цялата статия »

Първият път когато срещнах Джак, аз буквално изтръгнах 100 доларова банкнота от ръката му. В един студен зимен ден в Денвър, аз чаках да видя един от моите герои – Джак Канфийлд – съавтор на поредицата бестселъри "Пилешка супа за душата", автор на "Принципите на успеха: Как да стигнете от там където сте, до там, където искате да бъдете." Там или това, което исках да бъда е нещо като това, в което Джак се беше превърнал – автор, говорител, мотиватор на хиляди хора. Помислих си "Ако го опозная, ще стана като него!"

Когато възможността се откри пред мен, аз се възползвах. По време на презентацията Джак взе портмонето си, от което извади една банкнота от 100 долара и попита "Кой иска това?" Ръце се се протегнаха нагоре из цялата зала, всички очакваха Джак да посочи някой. Аз се изправих, изтичах от мястото си, качих се на сцената и издърпах банкнотата от ръката му. Още докато се изправях през ума ми минаваха мисли от типа "Дали няма да се унижа и да стана за смях пред 800 човека?" "Ще се намеси ли охраната и да ме изгонят от мероприятието?", но желанието ми да предприема нещо дръзко беше по-силно от гласа на разума. Докато взех банкнотата от него, той възкликна "Да, това е! Ние не можем да стоим и да чакаме възможността сама да дойде при нас. Ние трябва да действаме, за да създадем това, което желаем!"

Прочети цялата статия »

Имало едно време един хубав тропически остров. На този остров отишли на почивка всички чувства и емоции. Прекарвали си времето добре – всеки, според природата си. Тяхната ваканция обаче била прекратена внезапно от предупреждение за върхлитащ ураган. Всички били посъветвани да напуснат острова.

Предупреждението всяло внезапна паника. Всички вкупом се втурнали към спасителните лодки. Дори и повредените лодки били бързо поправени и вкарани в употреба.

Любовта обаче не желаела да бърза. Имала толкова неща за вършене. Но когато черни буреносни облаци надвиснали на острова, тя осъзнала, че е време да го напусне. За нещастие вече нямало нито еднва свободна лодка, в която да се качи. Тя се огледала с надежда.

Прочети цялата статия »

Юнивърсити оф Торонто (University of Toronto) за пръв път предоставя конкретно доказателство, че настроението буквално променя начина, по който ние възприемаме околния свят. Изразът “Виждаш света през розови очила” се превръща повече в действителност, отколкото в метафора.

“Доброто и лошото настроение буквално променят начина, по който частта от мозъчната кора, отговаряща за визията работи и начина, по който възприемаме нещата“! Това твърди Адам Андерсън, професор по психология. “Нашето изследване показва, че когато човек е в положително настроение, в мозъчната кора се възприема повече информация, докато при негативното настроение резултатът е по-тесногръдо възприемане на информацията, която постъпва у индивида.”

Прочети цялата статия »

Наскоро бях неволен свидетел на последните мигове заедно между един баща и неговата дъщеря. Това се случи на летището, тъкмо бяха обявили поредния полет, който явно дъщерята щеше да хване. Стояха на билзо до изхода, прегърнаха се и бащата й каза: „Обичам те дъще и ти желая достатъчно!“ Тя му отвърна: „Татко, животът ни заедно беше повече от достатъчно! Твоята любов е всичко, от което някога ще се нуждая. Аз също ти желая достатъчно!“ Целунаха се за последен път, прегърнаха се за миг още по-силно и след това дъщерята премина през изхода.

Бащата се приближи до прозореца, където бях седнал аз. От позицията си можех да видя, че той искаше и имаше нужда да заплаче. Стараех се да не наруша неговото уединение, но той прекъсна моят опит, задавайки ми неочаквано въпроса: „Някога сбогували ли сте се с някой, знаейки че ще е за последен път и няма да го видите повече?“ „Да!“ – отговорих аз, почти машинално.

Прочети цялата статия »

Историята вероятно е художествена измислица, но определено е вдъхновяваща и ни кара да се замислим за нещата, които правим в живота!

Той бил беден фермер от Шотландия. Казвал се Флеминг. Един ден, докато извършвал типичната работа, характерна за всяка ферма, той дочул викове за помощ идващи от близкото блато. Захвърлил инструментите си и се затичал с всички сили натам.  Там, затънало до кръста в мръсотия било ужасено момче, крещящо и опитващо се да се освободи от капана, в който било попаднало. Фермерът спасил момчето от най-вероятно бавната и мъчителна смърт, която го очаквала.

Прочети цялата статия »

Какво предствляват тревогите:

• очакване за провал и проблеми;
• страхове;
• мисли от типа „какво може да се случи ако…“;
• безполезна мисловна активност, чрез която губите време и енергия;
• отрицателни мисли;
• ниско самоуважение;
• отрицателни твърдения;

Защо се тревожим: Прочети цялата статия »