Гудо беше учителят на Императора по онова време. Въпреки това, той обичаше често да се скита по пътищата преоблечен като просяк. Веднъж, когато пътувал към Едо – политическата и културна столица на шогуната, той достигнал едно мъничко селце, което се казвало Такенака. Било привечер, валял проливен дъжд, Гудо нямал сухо място по себе си, а неговите сламени сандали се били разпаднали от пътя и времето. Преминавайки покрай една ферма близо до селцето, той забелязал няколко чифта нови сламени сандали да висят до един прозорец. Решил да се отбие и да смени своите сандали с нови и здрави.

Почукал на вратата на къщата във фермата, отворила му една жена. Той я попитал дали би му продала един чифт сандали, тъй като неговите се били разпаднали от лошото време и дългия път. Жената, виждайки го целия мокър го поканила да пренощува в тях. Гудо приел поканата и благодарил. Влязъл в къщата и изрецитирал една сутра пред цялото семейство, което се било събрало около огнището. След това бил представен на майката на жената и децата й. Запознавайки се с тях, той забелязал, че всички гледат отчаяно и са доста депресирани. Попитал какво се е случило и защо са в такова състояние.

„Моят съпруг е пияница и комарджия“ – казала жената. „Когато спечели на хазарт, той се напива и става агресивен. Когато загуби, взема пари назаем. Ако пък се напие прекалено много, най-често не се прибира изобщо в нас. Какво да направя?“

„Аз ще му помогна“ – казал Гудо. Ето ти малко пари. Дай ми една бутилка добро вино и малко ядене. След това ако искате можете да ме оставите, понеже е вече доста късно.

Гудо останал да чака съпругът на жената, а всички останали си легнали. Мъжът се прибрал около един часа след полунощ, порядъчно пиян, той подвикнал: „Жено, прибрах се. Дай ми нещо за ядене“.

„Аз имам нещо за теб“ – казал Учителят. „Случи се да съм по пътя, докато валеше дъжд и жена ти беше така любезна да ме покани да пренощувам у вас. В знак на благодарност аз купих малко вино и риба, така че разполагай се и утоли жаждата и апетита си“.

Широка радостна усмивка озарила лицето на съпруга. Той изпил виното на един дъх и след това припаднал на пода. Гудо заел поза за медитация до него и така прекарали нощта. На сутринта, когато мъжът се събудил, той не си спомнил за случката от предната вечер. Попитал Учителя кой е и от къде е.

„Аз съм Гудо от Киото, на път съм за Едо“ – отговорил майсторът, който тъкмо излязъл от състоянието на медитация.

Човекът бил напълно засрамен. Смирено той се извинил на Учителя на Императора и му благодарил за неговата щедрост.

Гудо се усмихнал и казал: „Всичко в този живот е важно, а самият той е твърде кратък. Ако ти продължаваш да го пропиляваш с пиене и хазарт, няма да ти остане време да постигнеш нищо друго, а освен това ще караш и семейството ти да страда“.

След тези думи, съпругът променил коренно възприятията си. Състоянието му било все едно току що се е събудил от дълбок сън. „Вие сте прав!“ – казал той. „Как мога да Ви се отблагодаря за прекрасното учение? Позволете ми да Ви изпратя малко по пътя и да Ви помогна с багажа.“

Гудо отговорил: „Щом такова е желанието ти!“

Двамата поели по пътя. След като изминали 3 мили, Гудо се обърнал към мъжа, благодарил му и му казал, че вече може да се връща. „Само още 5 мили“ – помолил мъжа и така те продължили. След като изминали още 5 мили, Учителят отново му предложил да се връща при семейството си. „След още 10 мили“ – отговорил мъжът. „Връщай се вече“ – казал Гудо, след като и следващите 10 мили били изминати.

„Ще те следвам до края на живота си“ – обявил мъжът!

За основоположник на модерните Дзен учения в Япония се счита известен Учител, който е бил наследник на Гудо. Неговото име е Му-нан, човекът, който никога не се върна!